Разказ на Галя Дзанато за Collectible Brussels - последното изложение за дизайн, което успя да се осъществи в Европа, преди пандемията и всеобщата карантина рязко да прекратят всички публични събития. Дни преди обявяването на извънредното положение заради коронавируса се завърнахме от Брюксел, където ни беше отвело нашето любопитство и изследователски стремеж. Посетихме Collectible Brussels - амбициозно начинание, основано през 2018 г. от две дами – Клели Дебу и и Лив Вайсберг, първата с опит в областта на съвременното изкуство, а другата - в света на комуникациите. Явно, увлечени от нарастващия интерес към дизайна от страна на хората, колекционирали изкуство до момента, двете дами са решили да премерят сили с вече утвърдени в това отношение институции като Design Miami или пътуващото по света изложение NOMAD. Името Collectible Brussels не само ясно посочва към кого е насочено изложението, но и определя дизайн обектите като колекционерски.
Дизайн за колекционери – що е то? На пръв поглед отговорът е лесен – двете основателки на Collectible Brussels отговарят така – „ разчупва бариерите между изкуство и дизайн и подкрепя свободата да избереш хибрид”. С това простичко обяснение Collecti ble Brussels кани галерии, самостоятелни дизайнери и музеи да изложат своите нови открития и дава платформа на млади автори да покажат постиженията си.
Понеже става въпрос за сфера, която е много близка до изкуството, всяко издание на Collectable има колектив от куратори, които се грижат за селекцията. За третото издание изборът е на селекционен комитет от авторитетни леца в света на дизайна, между които са директорът на Музея за декоративно изкуство MAD в Париж – Олвие Габа, директорът на Университета по изкуства в Лозана – ECAL Алексис Георгакопулос, и Анализа Росо, директор на известното списание за дизайн Icon . Все хора и институции с голям авторитет. Изборът на мястото, където се провежда изложението , като изключим фактът, че става въпрос за центъра на Брюксел, не е особено впечатляващ. Това е модерното здание Vanderborgh, строено през 1935 г. и разполагащо с 6000 кв.м. площ на пет етажа. Сградата в модернистичен стил, с големи витрини и отворени пространства, в момента служи за събития свързани с изкуство и дизайн, и други културни форуми. За разлика от NOMAD, които всеки път търсят специфична среда, не по-малко специална от изложените продукти, тук имаме напълно анонимна атмосфера, в духа на индустриалната епоха, и това за мен е конфликтна точка. Показаните дизайн обекти са в противоречие с идеята за индустриалния прогрес. В тази среда се губи част от поетиката им. Отвъд тази лека забележка, имаше доста впечатляващи проекти като – Todd Merril Studio, Galerie Gosserez, Maniera – Barcellona, Бенжамен Полен - синът на Пиер Полен, Ханна Йарлехед Хивин, Ан Жакмин Саблон, Camp design gallery….
Това изложение, както и настоящата ситуация, повдигат въпроси за бъдещето на дизайна, за връзките му с изкуството, за това как може да бъде определена една вещ като колекционерска и как ние – българите, бихме могли да бъдем част от тези световни културни процеси.
СКЛАДА е особено чувствителен на тази тема. Както вероятно си спомняте, изложбата Progetto domesticо на Винченцо Де Котис, която организирахме през 2009 г, беше първият проект на този вече световно известен дизайнер, чиито творби са част от колекцията на Carpenters workshop gallery. На следващата година ,пак в СКЛАДА, белгийската кураторка Изолде Прингирс представи Design Lab – дизайн обекти, създадени по проект на известни белгийски творци в областта на съвременното изкуство. СКЛАДА беше създаден през 2008 г. именно с такова вдъхновение. Ето как България беше съвсем в крак с времето и много архитекти, дизайнери и чувствителни хора бяха вдъхновени от тези събития и станаха наши приятели и съмишленици.
От тогава до днешния ден, вече 10 години, нещата около арт-дизайн сцената са в непрекъснато развитие. Може спокойно да се каже, че в последните пет години има нещо като бум на световно ниво. Разбира се основните центрове си остават Милано, Париж, Лондон и Ню Йорк. Брюксел, сякаш, се обособи като място за изява на млади таланти. Това важи и за сферата на съвременното изкуство. И докато в изкуството творбите могат да бъдат ефимерни, тип инсталации, пърформанси и т.н. то в дизайна обектите трябва и могат да бъдат докосвани.
Това, вероятно, ги прави особено привлекателни за колекционерите. Дизайн обектите, според една от водещите фигури в тази област – галеристката Луиза делле Пиане, се купуват от хора които имат страст, имат отношение. Те не са обект на инвестиционен интерес /както често се случва при изкуството/ а са импулсивен акт на влюбване. Тя нарича тези продукти – приключения, намиране на нови езици за комуникация, поетични визии. А ето какво казват Андреа и Симоне от авангардното холандско студио Formafantasma - „Не ни интересува създаването на нови неща, а по-скоро стимулираме размисъл по отношение на обектите, търсим алтернативни пътища за създаването им.“
Дизайнът отдавна не е свързан само с възхода на индустриалното производство, откъдето идва началото му. Най-важното нещо, което може да се каже за него е, че в центъра на вниманието му е отделният човек – индивидът. Дизайнът е онази свързваща пластина между отделните човешки дейности, която е в състояние да преведе на индивидуално ниво всяка научна технология или философска мисъл. В този смисъл той е част от всеки креативен процес. Смея да твърдя, че дизайнът ни помага да живеем по-добре, не защото създава полезни и удобни вещи, а защото ги създава през поетичното, през философското, през разказа за невероятното.
Защото въплъщава уникалната природа на всеки човек, като й отдава необходимата важност и присъствие.
