Недоизпити кафета, купища пръснати визитки, натежали чанти и още по-натежали клепачи... Не всички страни на Salone del mobile са бляскави. Ние обаче всяка година тръпнем в очакване и се суетим около пътуването. Защо остават само прекрасните спомени? Защо все ни се иска да имаме на разположение поне още няколко часа?
В ядрото си Salone del mobile е еднa любопитна човешкa среща. Изложението е с колосални размери, но в действителност има нещо лично в съприкосновението с хора, идеи, мечти и добре прикрити страхове от целия свят. Зад изящните мебели и грандиозните щандове стоят конкретни имена, които разказват в образи какво ги вълнува в момента. Дори най-големите и знаменити компании общуват с нас чрез хора, с които през годината поддържаме и храним връзки, правим планове, решаваме конфликти, намираме път напред или се разделяме.
Част от работата ни с колегите в Склада е да анализираме цялостната картина. Заради това освен вдъхновение, на изложението търсим и конкретни отговори за нашите клиенти. Връщаме се от Salone и ежедневно отговаряме на въпроса „И какво ново?“. Още през първите часове обратно в Склада с една дама седнахме да поработим по интериора на новия й дом. Попита за конкретни впечатления за цветовете тази година.
Архитекти и дизайнери тази година са ползвали палитра, която ми напомни френските художници Фовисти от началото на 20-ти век. Визуалните елементи са планирани внимателно, но често са изненадващи и доста силни всеки по своему . Така бе при Cassina, Dimore, Se, cc tapis, the Visit by Studiopepe и на още ред места. Съчетават се допълнителни цветове (напр. различни тоналности на синьо и оранжево, на червено и зелено) , има силни контрасти, мебелите загубват традиционните си неутрални и „уютни“ цветове. Композициите изразяват уловени мигове на интензивна емоция. Сякаш масово се избягва познатата ни съвременна концепция за спокоен, неутрален и непреходен дом и хроматичността е основно действащо лице в интериора.
В едно видео кураторът на отдела по дизайн и архитектура в МОМА Паола Антонели нарича дизайнерите “еластични умове” - определение, което изкючително ми допада. Всеки избор носи смисъл и дизайнът не е декорация, а изразно средство. Поетичен и неочакван, Пол Кокседж ни кани да погледнем под повърхността, в подземие на италианско палацо от XVII век - стръмни стълби, необработен бетон, ограничителни ленти, стържещи звуци и плискаща се вода. Британецът създава „EXCAVATION: EVICTED“ като реакция към новината, че трябва да напусне лондонското си студио заради инвестиционни намерения за строеж на нови луксозни сгради на парцела.
Лондон е пример за съвременен град с проблеми, породени от развиващия се пазар на имоти и множеството чужди инвестиции. Цените се покачват и избутват в периферни зони много хора и бизнеси. Този развой на ситуацията засяга недвусмислено артистите, които традиционно работят в стари ателиета и индустриални пространства. Творците неминуемо са чувствителни към заобикалящата ги среда и коментират настоящите социо-политически и културни теми по завладяващ начин. Пол Кокседж не потъва в самосъжаление, а проговаря с категоричен тон, подкрепен от влиятелната галерия за съвременен дизайн в Ню Йорк Friedman Benda и филантропa Беатриче Трусарди от модната фамилия Трусарди.
„Една интересна лампа за акцент“. Като че ли в Склада не минава и ден, без да потърсим въпросната - точната за всеки един дом. Осветителните тела деля на два вида – практичните, които характеризираме чрез лумени, ватове, температура и прочие, и специалните. Тези, чиито светлина и сянка изпълват пространството и въбражението. Тази година в Милано ме докосна “Kazimir” – американец с руско вдъхновение, продукт на бруклинското студио Ladies & Gentlemen.
Lars Muller Publishers издават ценни книги, свързани с визуални изкуства, дизайн и архитектура. Доверявайки се на името, някак набързо грабнах “Are we human?” и продължих напред. Авторите поставят човека в центъра, напомнят някои познати концепции за мястото му в архитектурата и дизайна, обсъждат как се чувства и адаптира към развитието на обекти, процеси и технологии. Оказа се провокиращо малко четиво, говорещо за съкровеното лично взаимодействие с предметите и средата, на което иронично попаднах по време на най-мащабния търговски панаир в индустрията ни.
Вещите ни са навсякъде - чанти, книги, дрехи, коли, iPad-и, мебели... Домът като тяхно хранилище е не само конструкция с безчувствени стени, а продължение на физическото ни тяло и усещането кои сме и какво искаме в живота си. Може би повече време, повече свобода или ред, повече нежност, уважение от околните? Купувайки, с какво всъщност “обзавеждаме” себе си?
Salone del mobile e вдъхновяващо събитие, пищно едноседмично пиршество, на което тредиционно се отдаваме. Защо все ни се иска да имаме на разположение поне още няколко часа? Защото хората обичаме истории, а предметите и пространствата в крайна сметка говорят със и за своите хора.
