Печат на тази страница
28 Април, 2020

Елица Панайотова: „Важно е човек да общува, дори дистанционно“

от Цветана Шипкова

 Познаваме Елица Панайотова и „Скица студио“ като архитекти с ясна визия и множество успешни реализациии в различни области – градоустройство, проектиране на жилищни, индустриални и офис сгради, интериори, консултиране. Работили сме заедно и много ценим професионализма и екипния им дух. Затова ни е интересно да научим как се справят с изолацията.  

Как се промени работата ви?

Започнахме да спортуваме заедно. Целият екип на “Скица” два пъти седмично по един час гледа в монитора и изпълнява упражненията, които инструкторът показва и следи, кой как ги изпълнява. Много е зареждащо. По отношение на комуникационните платформи също израснахме и бързо се научихме как дистанционно да се срещаме и обсъждаме проекти и да споделяме идеи.

Как изглежда работното ти място вкъщи?

Не е много вълнуващо,  за да не се разсейвам - плот, два лаптопа, айпад, бутилка вода и три фотографии на Димитър Караниколов на стената, които винаги ме изпълват с надежда за бъдещето на човечеството. Още в първата седмица на карантината с колегите си разменихме снимки от домашните работни места, ей така, за да не губим усещането за споделеност.

Какво ти липсва най-много от офиса?

Общуването. Това е основното. Възможността с един поглед да се ориентираш кой как е. Но се научаваш как да преодоляваш тези липси и сега голяма част от времето е посветена на видео разговори. Другият основен недостатък от бизнес гледна точка е контактът с клиентите. Не толкова настоящите, колкото потенциалните бъдещи. Просто изчезна възможността да ги срещнеш случайно на събитие, конференция, вечеря.

Има ли нещо от този начин на работа, което ще прилагате, когато животът ни се върне към нормалния си ход?

Възможността за дистанционна работа има предимства, които могат да се ползват дългосрочно. Можеш да работиш с колеги (и по проекти) не само в друг град, но и от други държави. Ако се наложи да се грижиш за дете или роднина вкъщи, или просто трябва да наглеждаш майстора, дошъл за пералнята – това вече не е проблем.

Какво би посъветвала колегите си, които са в същото положение? 

Голямото ми притеснение е за хората, които живеят под наем и сами. За тях тази ситуация е най-трудна от много гледни точки. Понякога апартаментите, които обитават, са малки, неуютни или споделени със съквартирант, който може да не е подходяща компания за подобно изпитание.

Лесно е да се дават съвети отстрани, но наистина е важно човек да общува, дори дистанционно. Да се смее с приятели или сам - на книга или филм. Да се движи и спортува дори в домашни условия. Да излиза, за да вземе малко слънце и въздух.

Какво четеш, каква музика слушате, какви филми гледате вкъщи?  

В момента чета много статии онлайн. Много ми е интересна тази ситуация и до какви промени ще доведе. Опитвам се да си представя света след Covid-19 във всякакви области - политика, икономика, дизайн. Тъкмо започвам “Вторият пол” - най-важният труд на Симон Дьо Бовоар. Книгата излезе на български съвсем наскоро и я получих като подарък за рождения си ден от приятелка, която знае за интереса ми към обществените отношения. На нощното ми шкафче е и “Мъжът, който взе жена си за шапка” на Оливър Сакс. Давам си сметка, че с течение на времето изборът ми определено клони към нехудожествената литература. Вместо романи и талантливи описания, предпочитам да чета за идеи, да научавам сгъстено научни факти, да се съгласявам или да споря мислено с мненията на интересни изследователи. Ювал Харари, например.

Филми гледам най-различни. Препоръчани от приятели, документални, игрални, всякакви теми и жанрове. Екшъни…вкъщи преговаряме творчеството на Гай Ричи в момента :) Впечатли ме един сериал по Нетфликс, Shtisel, за живота на ортодоксално еврейско семейство. Другият, който изгледах е е Tiger King - мини-сериал за собственика на парк за екзотични животни, главно големи котки. Спомняте ли си, че преди години, в зората на прехода, новобогаташите си внасяха подобни екзотични животни. Дори вицове имаше за тях. В този филм има всичко - ексцентричност, пари, лобита, секс, секти, подлост.... цялата нередактирана действителност. Интересен е, но и малко потискащ като послевкус.

Всъщност, нещото, което най-много ми липсва, е радиото, по-скоро ритуалът, свързан със слушането на радио - докато шофирам. Обичам всякаква музика, а радиото е начинът да получа разнообразие, което иначе е трудно постижимо. Сменям станциите и пея с цяло гърло, когато попадна на песен, която знам. В момента почти не карам кола. Вкъщи си пускам онлайн радио понякога, но не е същото. Ще трябва да измисля заместител.

Какви промени очакваш да настъпят в живота ни и в архитектурната практика след пандемията?  

Изискванията към офис пространствата и към домовете ни ще се променят. И от гледна точка на здравословна/безопасна среда, и от гледна точка на необходима площ и функция. Може би ще има отлив от големите открити офис пространства без прегради, или поне ще трябва да се преосмислят.

Надявам се и хората да осъзнаят огромното значение на средата, която обитават: домовете, в които живеят (и работят в момента), техните работни места. Тези пространства се отразяват много на нашето психическо и физическо здраве. Моя отдавнашна мечта е да мога да давам прости идеи или съвети на хора и бизнеси за това, как да направят своя дом, офис или работно пространство по-приятно и уютно, и така да се почувстват по-добре и по-щастливи и с удоволствие да се прибират или отиват на работа.

Понякога се иска толкова малко, за да стане приятно, уютно и спокойно.